Nov 30, 2008, 9:29 PM

Малка романтика

  Poetry » Love
763 0 2

Когато те видях за първи път,

неусетно спря моят дъх.

Бавно в мен хормоните почнаха да реват.

Краката ми омекват заради любовния ти лъх.

Всички пътища ми станаха тесни,

уроците ми вече не са толкова лесни.

Приятелите ми станаха много бесни,

защото вече са ми безинтересни!

Когато се прибирам от работа, трябва да те зърна,

мъката от това, че цял ден не съм те виждал, да изтръгна!

Готов съм винаги себе си да ти дам,

защото така или иначе притежаваш всеки мой грам!

Колко хубаво щеше  да е да съм до теб,

за да не се целуваш с братовчед ми Садет! ;)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шахин Ареф All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...