Когато те видях за първи път,
неусетно спря моят дъх.
Бавно в мен хормоните почнаха да реват.
Краката ми омекват заради любовния ти лъх.
Всички пътища ми станаха тесни,
уроците ми вече не са толкова лесни.
Приятелите ми станаха много бесни,
защото вече са ми безинтересни!
Когато се прибирам от работа, трябва да те зърна,
мъката от това, че цял ден не съм те виждал, да изтръгна!
Готов съм винаги себе си да ти дам,
защото така или иначе притежаваш всеки мой грам!
Колко хубаво щеше да е да съм до теб,
за да не се целуваш с братовчед ми Садет! ;)
© Шахин Ареф All rights reserved.
Добре дошъл!