През септември плажовете опустяват.
Като уморени птици
есенни сънища кацат потях.
Няма чадъри и хора,
няма горещ вятър,
няма на вълните звънкия смях.
Само по мокрия пясък
нежно проблясват седефени миди,
дето щедро лятото разпиля ги
преди да си иде.
А то си отиде.Заваля.
Септември адажио свири.
© Стефания Иванова Всички права запазени