9.12.2017 г., 17:47

Малката На-чувства-продавачка

504 2 2

От спонсори на чувствата

не бих приела лептата,

такива, дето в шапката

пара за дажба (хлебната)

ми пускат,  после – вятърът 

издухал им шушоните,

а аз оставам, зъзнеща

крайъгълно на спомени.

 

На-чувства-продавачка съм,

с ръце кибритопалещи

и спонсори на чудеса

по-скоро са ми плашещи;

по-скоро бих извикала

хлапетата-гаврошовци

излишества кибритени

да мушна тайно в поша им,

да спонсорирам Коледа

в самотното им скитане,

следколедно да имат плам

все още от кибрита ми. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...