Малката русалка
Дали жертвите на любовта могат някога да бъдат
щастливи...
По зодия съм риба,
по тяло съм жена
щастливо одарèна
с русалска красота.
Така у мен се сливат
морска шир и топлота,
в ръката ми кинжал е,
в сърцето - доброта.
С мълчание ти казвам,
че аз ти дадох дъх,
а себе си наказвам -
орисвам се във дух.
И в морска пяна
да съм скрита,
пак твоя ще съм
много - без насита.
Ако на крехък сън
във фея се превърна,
с магията си
аз ще те прегърна.
И ще те пазя
от вода и хора,
на този свят
от хладната умора.
И ще те браня
от беди и празен шум,
обричайки на щастие
земния ти друм.
И няма да узнаеш
от мойта немота,
защото те обичах,
че мъртва съм сега.
Но аз не съжалявам,
защото съм жена,
щастливо одарèна
с любов и красота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славяна Всички права запазени
