Нараняват ме всички изпуснати влакове.
Нашите.
(Те са стотина).
Зли спомени мият очички на дяволи,
с черни тунели, побягнали яростно, влизат във бракове.
В чашите с пълна луна
къс злàто промивам
с тонове, тонове сълзи.
Стонове вълчи ме зарибяват
прòмилно.
Вятърът брули твоите хълмове,
вихърът носи ни,
а любовта ни скача в стакàто.
И пердендоси.*

Време разделно е. Вечерно. Пъзелно.

НЕ

Не е.

В 100 маха се раждат 100 щастия. Те пърхат
в стомаха ми пеперуден.
Непренудено и във крешендо,
в бързотечния звук словопаден,
зарибени страсти
сгодяват се
със арахангели.
От 100 звуци екстазни
се ражда
една млака приказна фея.
Стопира ръждата,
излиза от виртуала,
влиза в пъзела
и го попълва.
Съмва се.

Има ни.

Малки полети в чаша Луна.

*пердендоси - (итал. муз. замиращо, угасващо, стопяващо)