Jan 31, 2005, 12:48 AM

Малки полети в чаша Луна (2)

  Poetry
1K 0 0

 

 

Нараняват ме всички изпуснати влакове.
Нашите.
(Те са стотина).
Зли спомени мият очички на дяволи,
с черни тунели, побягнали яростно, влизат във бракове.
В чашите с пълна луна
къс злàто промивам
с тонове, тонове сълзи.
Стонове вълчи ме зарибяват
прòмилно.
Вятърът брули твоите хълмове,
вихърът носи ни,
а любовта ни скача в стакàто.
И пердендоси.*

Време разделно е. Вечерно. Пъзелно.


НЕ

Не е.

В 100 маха се раждат 100 щастия. Те пърхат
в стомаха ми пеперуден.
Непренудено и във крешендо,
в бързотечния звук словопаден,
зарибени страсти
сгодяват се
със арахангели.
От 100 звуци екстазни
се ражда
една млака приказна фея.
Стопира ръждата,
излиза от виртуала,
влиза в пъзела
и го попълва.
Съмва се.

Има ни.

Малки полети в чаша Луна.

 


*пердендоси - (итал. муз. замиращо, угасващо, стопяващо)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...