27.07.2010 г., 13:09

Малки среднощни въпроси

1.5K 0 13

 

 

Спиш ли?
Мен ли целуваш в съня си?

 

Крехка мисъл в дъжда се намокри.
И такава прогизнала, боса
срещна други среднощни въпроси...

 

Как отчаяно търси подслон
неспокойната женска тревога!
Но мъжът се е скрил в своя дом,
вече чужд за подобни несгоди...

 

Спиш ли?
Или друга целуваш в нощта си?

 

Вероятно не чуваш навън
колко силно гърми от въпроси!

 

А небето ме моли за сън...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неделина Кабаиванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ани, права си Може и това да е въпросът Един от всичките Благодаря за прочита на всички ви !
  • Знаеш ли, аз бих довършила този стих с:

    Дъждът пък какво ли ми носи?

    Някак прочитайки си зададох този въпрос и си отговорих, но не съвсем...
  • много нежно, много красиво...а навя в душата ми тъга...
    прекрасно стихотворение, мила Неделина...с обич.
  • Малките въпроси, всъщност са големи отговори...
    Оставам с удоволствието от стиха.
  • Щастлива съм,че отново сте при мен !!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...