2.06.2020 г., 22:53

Малките неща

1.4K 0 2

Осмислят ни без шум живота,

невидими са малките неща.

Усмивка или просто цвете,

да ни погали с мъничка ръка.

 

И жестовете с нежни капки,

изпълват ни с живот за миг.

А някъде воюват световете

и за рекорд ни известява вик.

 

И фойерверки разноцветни,

безсмислено небето озаряват.

За миг проблясват в цветовете,

и мрак след себе си оставят.

 

Нещата малки съществуват,

те тук са без ненужна светлина.

И време е осъзнаем колко струва,

на жестовете малки важността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...