29.10.2020 г., 23:34

Малкият човек

416 1 6

Познавате ли малкия човек?

Но не на ръст, а по душа?

Наоколо ли е, бъди нащрек,

обича на интригите вкуса!

 

Малкият човек е със голямо его,

образован, често  с пост висок.

Все дебне, не пропуска да те жегне,

Но винаги е бил... мишок!

 

Той не преглъща чуждите успехи,

и търпеливо дебне всеки миг.

Надут, високомерен с всеки,

Така се чувства по-велик!

 

Малкият човек е самовлюбен,

за други чувствата не си хаби.

Ръка ще ти протегне лицемерно...

Самотен, злобен, саможив!

 

Често греши, но прошка не дава.

Прошка ли? Прощава само Човекът голям!

Малкият човек живее за слава

и е обречен сред хора да живее сам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • terita (Теодора Атанасова) Здравей! Не разбрах точно...вероятно искаш да прикачиш нещо твое? Ако политиката на сайта разрешава, с удоволствие!
  • Щураче, добрите хора, които им вярват!
    Дани, може ли свързано да пусна при теб?
  • Браво!!!
    Животът е тъй подреден,
    злото да няма умора,
    затуй, друже, всеки нов ден,
    пази се от "малките" хора!
  • Много вярно. Но възниква един въпрос: Кой тори почвата върху която процъфтяват?
  • Да, за съжаление... подобни индивиди са трудно, но все пак разпознаваеми... Благодаря много!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...