ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
318 2399
29.10.2020 г., 23:34 ч.

Малкият човек 

  Поезия » Гражданска
205 1 6

Познавате ли малкия човек?

Но не на ръст, а по душа?

Наоколо ли е, бъди нащрек,

обича на интригите вкуса!

 

Малкият човек е със голямо его,

образован, често  с пост висок.

Все дебне, не пропуска да те жегне,

Но винаги е бил... мишок!

 

Той не преглъща чуждите успехи,

и търпеливо дебне всеки миг.

Надут, високомерен с всеки,

Така се чувства по-велик!

 

Малкият човек е самовлюбен,

за други чувствата не си хаби.

Ръка ще ти протегне лицемерно...

Самотен, злобен, саможив!

 

Често греши, но прошка не дава.

Прошка ли? Прощава само Човекът голям!

Малкият човек живее за слава

и е обречен сред хора да живее сам!

© Даниела Виткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • terita (Теодора Атанасова) Здравей! Не разбрах точно...вероятно искаш да прикачиш нещо твое? Ако политиката на сайта разрешава, с удоволствие!
  • Щураче, добрите хора, които им вярват!
    Дани, може ли свързано да пусна при теб?
  • Браво!!!
    Животът е тъй подреден,
    злото да няма умора,
    затуй, друже, всеки нов ден,
    пази се от "малките" хора!
  • Много вярно. Но възниква един въпрос: Кой тори почвата върху която процъфтяват?
  • Да, за съжаление... подобни индивиди са трудно, но все пак разпознаваеми... Благодаря много!
  • Дани, хареса ми!
    "Често греши, но прошка не дава.", качество присъщо за душевността на такъв тип хора, понякога трудно разпознаваеми...
Предложения
: ??:??