7.10.2011 г., 15:00

Малкият принц

1.1K 0 2

Малкият принц



В пясъка следите са безбройно всякакви,

с малко оцелели замъци до ръба на брега.

Там малък принц при полусрутена крепост,

стоически дочаква и последващата вълна!


На страховете си търсеше отдушник,

глупостта му уж да няма втори шанс,

пък сам за себе си пак остана грешник,

че даром не искаше нищо във аванс.


На въпросите си не намираше отговор,

но и не посмя да поживее примирено.

По стъпките ни уж пристъпваше плахо,

а следите - той оставяше още в предговор.


Водите се надигат и потъват,

сякаш знаят всички отговори.

Така и с участта на малкия бе,

макар и на колене за момент.


В ямата сигурна пропада се бързо,

обаче пътят натам е по своему дълъг.

Крале в замъци, в замъци много,

ала малкият принц бе само един! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слав Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "В ямата сигурна пропада се бързо,
    обаче пътят натам е по своему дълъг."
    Много ми хареса! Поздрави!
  • На такава вълна съм и аз Поздрави! Малкият принц е само един, но нека не е самотен!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...