21.10.2011 г., 19:54

Малко назад

1K 0 2

Не бягам,
а се връщам за малко назад.
Да си припомня усмивки, надежди
и стария безмилостен ад.
Да си припомня пътя,
който досега извървях.
Да видя жената, която съм сега,
и момичето, което бях.
Да открия отново мечтите
на старото ми хлапашко Аз. 
Да отсея от тях най-добрите
и да начертая целите си на атлас. 
Да се върна при стари приятелства,
при лица ведри и лица лицемерни. 
Да си припомня минали предателства
и да почувствам болки неизмерни.
Не бягам,
а се връщам малко назад.
Да си припомня коя съм и коя бях. 
Да си припомня, че дойдох от стария ад,
за да стана човека, който мечтах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Да си припомня коя съм и коя бях.
    Да си припомня, че дойдох от стария ад,
    за да стана човека, който мечтах."
    Сърдечен поздрав за тези стихове!
  • "Да си припомня усмивки, надежди
    и стария безмилостен ад." Осмисляй и не пропускай радостите на живота си!Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...