Зориту (Зорница Станчева)
88 89
28.01.2008 г., 12:02 ч.

Малко сантименталност 

  Поезия » Любовна
730 0 6
Една сълза

Една сълза в очите ми трепти
и се питам: Помниш ли ме ти?
Сълзите не, не съхнат.
Аз ридая.
Да забравя как?
Не зная...
Сигурно си с някоя сега,
сигурно държиш я за ръка,
сигурно целуваш я и шепнеш й неща,
които само ти на мене обеща.
Преди вярвах, няма никога да закъсняваш.
За наша среща никога не ще забравяш.
Но започна да не идваш, да се оправдаваш.
С целувки ме разсейваше
и аз се смеех.
В очите ти ме гледаше
и аз немеех.
Но усещах, че не ме обичаш вече.
Но ме беше страх да го призная.
Краят, казвах си, не е далече,
а всичко свърши, без да осъзная.
И сега стоя във тази стая.
Пиша тези редове.
И дали е зима или лято, аз нехая.
Сърцето ми все още те зове.

© Зорница Станчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пишеш страхотно!Браво!Поздравявам те искрено и ти желая още по-хубави стихове да пишеш
  • Евала бе момиче,нямам думи.За своите години си невероятна.Твоите стихове са диаманти!Продължавай чакам още.
  • мерси за коментарите....мда, знам че звучи малко клиширано...но все пак когато съм го писала съм била по-малка,преди известно време е и тогава не съм имала толкова чувство за езика това онова..пък и съм мислела само за любов, а понякога любовта изкарва клиширани и банални фрази..въпреки че не е цялата истина това, което съм го написала...повече съм си представяла, че ще стане така
  • Прекрасно е!Поздрав!
  • Любовта прелива;>
  • Силна изповед от раненото си сърце,която трогва!Поздравления от ме с усмивка!
Предложения
: ??:??