Малко сантименталност
Една сълза
Една сълза в очите ми трепти
и се питам: Помниш ли ме ти?
Сълзите не, не съхнат.
Аз ридая.
Да забравя как?
Не зная...
Сигурно си с някоя сега,
сигурно държиш я за ръка,
сигурно целуваш я и шепнеш й неща,
които само ти на мене обеща.
Преди вярвах, няма никога да закъсняваш.
За наша среща никога не ще забравяш.
Но започна да не идваш, да се оправдаваш.
С целувки ме разсейваше
и аз се смеех.
В очите ти ме гледаше
и аз немеех.
Но усещах, че не ме обичаш вече.
Но ме беше страх да го призная.
Краят, казвах си, не е далече,
а всичко свърши, без да осъзная.
И сега стоя във тази стая.
Пиша тези редове.
И дали е зима или лято, аз нехая.
Сърцето ми все още те зове.
Една сълза в очите ми трепти
и се питам: Помниш ли ме ти?
Сълзите не, не съхнат.
Аз ридая.
Да забравя как?
Не зная...
Сигурно си с някоя сега,
сигурно държиш я за ръка,
сигурно целуваш я и шепнеш й неща,
които само ти на мене обеща.
Преди вярвах, няма никога да закъсняваш.
За наша среща никога не ще забравяш.
Но започна да не идваш, да се оправдаваш.
С целувки ме разсейваше
и аз се смеех.
В очите ти ме гледаше
и аз немеех.
Но усещах, че не ме обичаш вече.
Но ме беше страх да го призная.
Краят, казвах си, не е далече,
а всичко свърши, без да осъзная.
И сега стоя във тази стая.
Пиша тези редове.
И дали е зима или лято, аз нехая.
Сърцето ми все още те зове.
© Зорница Станчева All rights reserved.
