SvetoslavVasilev (Svetoslav Vasilev)
127 143
17.12.2021 г., 13:26 ч.

Малко символизъм 

  Поезия
718 1 3

Боже, колко ми е хубаво когато съм си сам. 
И толкова е хубаво когато даже мен ме няма.
И нямам граници, тревоги, мисли, срам.
Нямам нищо.
Следователно не съществувам.

 

Боже, знам че ти си като мен. 
Има ли те, няма ли те - на кого му пука.
Всички сме направени от звезден прах.
Извини ме за жаргона, но всички сме в кюпа.

 

Боже, толкова съм уморен да бъда себе си.
Толкова съм уморен да бъда себе си
Или пък някой друг щастлив поет.
В щастието, и в болката и в самотата
Помогни ми да не помня
Вчерашния ден.

 

Всеки стих е нещо като болка от твърдата земя
И всеки нов написан ред е радост че сме тука.
Но спомените вече са ненужни и вчерашните думи са ми толкова фалшиви.
Помогни ми да не помня, Боже
Помогни ми да не помня
Вчерашния ден.

 

Боже, толкова ми е добре, когато знам че мен ме няма.


И само тези редове  остават като стъпки в безкрая...

© Svetoslav Vasilev Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "толкова съм уморен да бъда себе си."... по-добре, отколкото да се преумориш да не си ... на себе си
  • Иронията е в заглавието, далеч съм от изчезване. Дори точно обратното - качвам килограмите.🙂
    Поздрави!
  • Приятно...
Предложения
: ??:??