Малко символизъм
Боже, колко ми е хубаво когато съм си сам.
И толкова е хубаво когато даже мен ме няма.
И нямам граници, тревоги, мисли, срам.
Нямам нищо.
Следователно не съществувам.
Боже, знам че ти си като мен.
Има ли те, няма ли те - на кого му пука.
Всички сме направени от звезден прах.
Извини ме за жаргона, но всички сме в кюпа.
Боже, толкова съм уморен да бъда себе си.
Толкова съм уморен да бъда себе си
Или пък някой друг щастлив поет.
В щастието, и в болката и в самотата
Помогни ми да не помня
Вчерашния ден.
Всеки стих е нещо като болка от твърдата земя
И всеки нов написан ред е радост че сме тука.
Но спомените вече са ненужни и вчерашните думи са ми толкова фалшиви.
Помогни ми да не помня, Боже
Помогни ми да не помня
Вчерашния ден.
Боже, толкова ми е добре, когато знам че мен ме няма.
И само тези редове остават като стъпки в безкрая...
© Svetoslav Vasilev All rights reserved.
... на себе си
