20.06.2024 г., 9:46 ч.
Малко слънце в косите
Слънчице малко постави в косите ми,
всеки кичур помилван от теб – засия.
Щастливи звезди заблестяха в очите ми.
Завъртя се светът … в тях любов оживя.
От лъчите изплетохме лято безумно,
поехме по прашния път през гори и поля.
Слънцето ти си в живота ми труден.
Малкото слънце, стоплило мойта душа…
Свързани произведения
527
8
18
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Щом си си изплела лято- давай по него, към слънцето..
-
Стойчо, Георги, благодаря ви момчета!
-
Красиво.
Поздравявам те. -
И в Деня на лятно равноденствие,
дори залутани във лунната соната:
една любов шепти във небесата,
че нощ и ден обичта е равновесие! -
Благодаря!
-
И паното, и стихчето са разкошни!
Красота си, Скити!
Винаги си удоволствие!💖💖💖 -
Благодаря ви, Валери и Дейна, за добрата дума!
Илюстрацията е пано с техника квилинг! -
Винаги да има слънце в живота ти, Скити! Хубав стих!
-
Красиво сияние и от стихчето, и от илюстрацията!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ти!