20.06.2024 г., 9:46  

Малко слънце в косите

969 3 10

Слънчице малко постави в косите ми,

всеки кичур помилван от теб – засия.

Щастливи звезди заблестяха в очите ми.

Завъртя се светът … в тях любов оживя. 

От лъчите изплетохме лято безумно,

поехме по прашния път през гори и поля.

Слънцето ти си в живота ми труден.

Малкото слънце, стоплило мойта душа…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Продължавам, Ина, лятото ми е любимо!
    Благодаря ти!
  • Щом си си изплела лято- давай по него, към слънцето..
  • Стойчо, Георги, благодаря ви момчета!
  • Красиво.
    Поздравявам те.
  • И в Деня на лятно равноденствие,
    дори залутани във лунната соната:
    една любов шепти във небесата,
    че нощ и ден обичта е равновесие!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....