Малко сутрешно убийство

15.02.2017 г., 22:58 ч.

Поезия » Свободен стих

233 0 0

Мечтите ни,

разбити на брега,

нашата кръв – по пода,

краката ми –

треперещи на покрива,

черна котка ни пресече пътя,

но не се обърнах никога назад.

Убийството е надценено,

ако не е част от теб.

Ти умираш всеки ден,

когато празнотата ми е видима.

Няма как да ми помогнеш,

можеш мълчаливо да ме гледаш

как изчезвам.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.