Малко сутрешно убийство
Мечтите ни,
разбити на брега,
нашата кръв – по пода,
краката ми –
треперещи на покрива,
черна котка ни пресече пътя,
но не се обърнах никога назад.
Убийството е надценено,
ако не е част от теб.
Ти умираш всеки ден,
когато празнотата ми е видима.
Няма как да ми помогнеш,
можеш мълчаливо да ме гледаш
как изчезвам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивона Иванова Всички права запазени
