Feb 15, 2017, 10:58 PM

Малко сутрешно убийство 

  Poetry » Free verse
277 0 0

Мечтите ни,

разбити на брега,

нашата кръв – по пода,

краката ми –

треперещи на покрива,

черна котка ни пресече пътя,

но не се обърнах никога назад.

Убийството е надценено,

ако не е част от теб.

Ти умираш всеки ден,

когато празнотата ми е видима.

Няма как да ми помогнеш,

можеш мълчаливо да ме гледаш

как изчезвам.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??