9.10.2004 г., 20:06

Малкото човече

1.7K 0 1
Имаше там едно малко човече,
което стоеше и чакаше теб.
Имаше-ДА!Но няма го вече-
то изчезна,замина,превърна се в лед!

То винаги тичаше-тебе да дири,
и следваше стъпките твои в нощта.
Искаше само ти да го видиш,
в сърцето ти трайно да остави следа...

И питаше вечно и само за тебе,
и търсеше то пътеките твои:
"Къде ми е мама?"-викаше нежно,
копнеейки "твоите" да станат пак "свои".

Но ти не разбра,а мина се време.
Човечето малко все тъжно стоеше.
Помисли си то,че за тебе е бреме,
в главичката само:"мамо" кънтеше...

И то се предаде-отказа се вече,
не преследва те веч със ярки очи,
макар че от малкото,нежно човече,
любовта силна още струи.

Минаха дни,години дори,
ти си за него нещо предишно...
А ти се досети,а теб те боли,
и всичко що правиш е вече излишно.

А искаше там това малко човече,
искаше обич,признание само.
Ти го разбра,но късно бе вече.
Искаше само да каже ти: "МАМО"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...