Oct 9, 2004, 8:06 PM

Малкото човече

  Poetry
1.7K 0 1
Имаше там едно малко човече,
което стоеше и чакаше теб.
Имаше-ДА!Но няма го вече-
то изчезна,замина,превърна се в лед!

То винаги тичаше-тебе да дири,
и следваше стъпките твои в нощта.
Искаше само ти да го видиш,
в сърцето ти трайно да остави следа...

И питаше вечно и само за тебе,
и търсеше то пътеките твои:
"Къде ми е мама?"-викаше нежно,
копнеейки "твоите" да станат пак "свои".

Но ти не разбра,а мина се време.
Човечето малко все тъжно стоеше.
Помисли си то,че за тебе е бреме,
в главичката само:"мамо" кънтеше...

И то се предаде-отказа се вече,
не преследва те веч със ярки очи,
макар че от малкото,нежно човече,
любовта силна още струи.

Минаха дни,години дори,
ти си за него нещо предишно...
А ти се досети,а теб те боли,
и всичко що правиш е вече излишно.

А искаше там това малко човече,
искаше обич,признание само.
Ти го разбра,но късно бе вече.
Искаше само да каже ти: "МАМО"!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...