Малкото цъфнало дръвче
Малкото цъфнало дръвче
( лирична басня )
Внезапен вятър Утрото събуди,
запърха стреснатата Светлина,
надникнало зад облак се учуди
и Слънцето, а вятърът замря,
че толкова красиво разцъфтяло
бе Малкото дръвче във утринта-
за първи път облечено във бяло,
та изненада даже Пролетта...
А малка птица долетя отнейде
и кацна там, и весело запя,
Дръвченцето свенливо се огледа-
на себе си подобно не видя...
Край него строги, сиви, горделиви
забравили отдавна да цъфтят
одумваха го злобни, завистливи
дървета остаряли безвъзврат...
Денят премина в радостна гълчава,
оная Птица много, много пя
и Слънцето се даже забавлява
преди да слезе в Долната земя...
... Нощта дойде обаче с вятър леден
и с облаци звездите той закри,
и сняг докара, може би последен,
но побеля и въздухът дори...
Премръзнало дръвченцето осъмна
попарено от пролетния мраз,
а стебълцето му безмилостно огънал
бе вятърът със дивата си власт...
... А всички разкривени там дървета
обезумяли в старостта, или
във някаква безсмислена вендета
оглеждаха го радостни и зли...
Кога ли за последно те цъфтяха
погалени от топлият Южняк,
а в клоните им птиците гнездяха
и всяка пролет връщаха се пак-
тук никой вече, нищо не си спомня
забравено отдавна е това,
кората им е груба като броня
със сензори наместо сетива...
...А после долетя Оная птица-
за малко на Дръвчето кацна тя,
но не запя там малката мръсница,
а трепна със крила и отлетя....
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
