Малък Сечко февруари
доиде след брат си - януари
и сняг навсякъде завари.
-Какво да правя - той си рече-
навред затрупано е вече,
в хралупа спи си малко мече.
Да изпреваря искам батко,
че мойто време е по-кратко.
Мечето спи си сладко,сладко.
За него хич не ми е милно.
Ще взема да задухам силно
макар за мен да е усилно.
А Мечо пък не ще да знае
и за фъртуните нехае,
в съня си за медец мечтае.
Той има си дебел кожух,
за лошият нрав на Сечко е глух.
© Лидия Кърклисийска Всички права запазени