23.08.2017 г., 21:54 ч.

Мама 

  Поезия
572 2 3

МАМА

Когато се роди, ти се заклех,
безшумно тананикайки си песен
и този свят, в краката ти дете,
на крилете майчини понесох.

 

Обещах си мислено да бъда твоя, 
да бъда твоето пристанище на ветрове,
да бъда изгрева
и залеза,
прибоя,
да бъда твоят ангел,
все да крача с теб...

 

Когато се роди, дете,
на теб обрекох слънцето, луната,
животът ми събра се в светове, 
които в очите ти се раждаха...

 

И с дявола, и с бога ще се боря,
и с демони, и с ангели,
/ако е нужно/...
В краката ти ще сложа светове
и все ще бъда твоя...

МАМА!

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Диана, радвам се че те открих.
    Прекрасен стих! Много силен!
    В четири строфички си нарисувала смисъла на живот на една майка .
    Поздрави за творбата!
  • Браво! Страхотно!
  • Прекрасно! 🌻
Предложения
: ??:??