Мама

               Мама

        В памет на Недка Мустакерска

Затворя ли очи и виждам мама

като в ония светли детски дни,

такава мила, слънчева, красива,

която може всичко да прости.

Пред мене образът ѝ оживява,

тя дълго гледа ме с добри очи,

в живота щастие ми обещава

и всяка моя стъпка тя следи.

Сърцето ѝ разбира всичко, всичко

и плаче, плаче моята душа!

За тебе, мамо, в нощите тъгува,

за оня детски свят и красота.

Прости ми, мамо, ти ми даде сили!

От грешните ми стъпки ме боли!

И виждам пак очите ти красиви

и любовта, която ми дари.

              Мария Мустакерска