В памет на Недка Мустакерска
Затворя ли очи и виждам мама
като в ония светли детски дни,
такава мила, слънчева, красива,
която може всичко да прости.
Пред мене образът ѝ оживява,
тя дълго гледа ме с добри очи,
в живота щастие ми обещава
и всяка моя стъпка тя следи.
Сърцето ѝ разбира всичко, всичко
и плаче, плаче моята душа!
За тебе, мамо, в нощите тъгува, ...