Мамо, как си днес?

Усети ли мириса на свежи цветя?

Усети ли полъха на пролетния бриз –

как нашепва ти, че обича те света.

Не мога днес аз нищо да ти подаря,

но мога сърдечно да ти благодаря –

за грижите, за топлата усмивка,

с която всяка болка моя лесничко утихва.

Как искам всичко да ти дам,

живот вечен за теб аз да създам.

И болка никога да не узнаеш;

че си страхотна – искам да признаеш.

Мамо, ти за пример си жена –

мила, свята, нежна и добра;

силна като вятъра балкански,

тиха и смирена като здравец майски.

Аз те нося, мамо, все във мен

и сили черпя от обичта ти всеки ден.

Усмихвай се, днес ти си най-специална,

защото ти жена си уникална.

Излез навън, нагоре погледни –

изпращам ти любов по слънцето, с лъчи;

И пролетният дъжд дори да завали,

денят е чудесен, нали?