Маняна
Подобно на старите войни бележа
греха на кръвта -
бод във помнеща плът.
Куража си сбирам по лунния резен,
тъй както делфините тръгват на път.
И пак Ипанема с високите хълбоци
по ситния пясък извива гръбнак.
Куражът ми
гали се с котешко мъркане,
защото съм с него на същия бряг.
Поклаща бедрата си в рокля от приливи,
разпуска до кръста ми млада коса,
в гледец на приятел
се мяркат жребците му,
а пъпът на пулса му -
в чифт стъпала.
Крепи в коленете си ритъм куража ми,
люлее ми палмите в нощен екскиз,
че свири далече от пустите плажове
за мене
един синеок пианист.
Бележа подобно на старите войни
греха на кръвта -
белег в помнеща плът...
До после - с клавишен прибой и пробойни,
докато
"маняна" все още е път.
http://www.youtube.com/watch?v=8TqLmDhOdEc&feature=related
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
