Подобно на старите войни бележа
греха на кръвта -
бод във помнеща плът.
Куража си сбирам по лунния резен,
тъй както делфините тръгват на път.
И пак Ипанема с високите хълбоци
по ситния пясък извива гръбнак.
Куражът ми
гали се с котешко мъркане,
защото съм с него на същия бряг.
Поклаща бедрата си в рокля от приливи,
разпуска до кръста ми млада коса, ...