3.01.2024 г., 13:50 ч.
От хубавото
Върви, върви, оглежда се и спира
въпросчето, което е изгубено
в паническия страх, че днес умира
от хубавото, дето е на хубаво.
Съблича себе си от себе си, остава
на връхчето на трепкащата мигла,
какво да мисля, нежно ми подсказва,
додето се преструвам, че съм силна.
По навик ли в незнайността юначна
случайност огледалото ми води,
когато виждам в него, че не плаче
единственият и реален отговор.
© Бела Тихомирова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Вълшебството си, Бела!
Такава градация и структура има само при теб!
А образността ти е толкова жива!
Не ми се тръгва от поезията ти! -
Благодаря ви Светослав! Ще се запозная с творбите ви. Моя грешка е, че чета основно поезия тук и пропускам прекрасни внушения от другите раздели.
Лека вечер ви желая
-
Добър въпрос и добър отговор. Какво повече му трябва на човек. Поздравления
-
Винаги ме изненадваш с нещо, което съм скрила от себе си
-
"Хубавото дето е на хубаво"... "После радости неприятности по теории вероятности!"
Винаги ме изненадваш с нещо свежо и неповторимо, Бела.
...А от въпросчето отърва няма! Затова, както казваш - да се преструваме на силни.
Това е най-добрата стратегия. -
Благодаря ти за присъствието и вниманието, Вили! От милите въпросчета остават мили отговори бъди вдъхновена!
-
Тъжно е някак въпросчето, но и толкова мило.
Поздрави, Бела!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
понякога ми се тръгва от тях и не ми се остава...