Маринковци
Сърцето по Маринковци кърви...
На север от града малък,
под Милевска планина,
там е жизненият залък –
край една цветна долина.
Това парченце живот,
от прадедите запазено,
е сърцето на моя род –
от времето не е прегазено.
Пред прага на моя дом,
споменът все ме връща,
на носталгията е симптом
и воплите той поглъща.
А днес баби и дядовци
стари, тромави и куци,
и сега те в Маринковци
чакат милите си внуци.
Сърце от спомени навято,
защото го рядко посещавам –
родното ми място свято,
само стихове му посвещавам...
Може някоя къща да е празна,
може някой дом да е съборен,
но традицията е еднообразна,
а обичта – тръгва от самия корен.
Сърцето ми по Маринковци кърви,
но продължава напред да върви...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никица Христов Всички права запазени
