Маринковци
Сърцето по Маринковци кърви...
На север от града малък,
под Милевска планина,
там е жизненият залък –
край една цветна долина.
Това парченце живот,
от прадедите запазено,
е сърцето на моя род –
от времето не е прегазено.
Пред прага на моя дом,
споменът все ме връща,
на носталгията е симптом
и воплите той поглъща.
А днес баби и дядовци
стари, тромави и куци,
и сега те в Маринковци
чакат милите си внуци.
Сърце от спомени навято,
защото го рядко посещавам –
родното ми място свято,
само стихове му посвещавам...
Може някоя къща да е празна,
може някой дом да е съборен,
но традицията е еднообразна,
а обичта – тръгва от самия корен.
Сърцето ми по Маринковци кърви,
но продължава напред да върви...
© Никица Христов All rights reserved.
