eva_32 (Ева Корназова)
110 774
6.11.2015 г., 7:51 ч.

Мария 

  Поезия » Друга
931 0 12

 

Тя не може да бъде просто малка жена

и когато вали, да се скрие.

Тя е буря, и огън, и лъч светлина!

Капка дъжд. И се казва Мария.

 

По най-стръмния бряг ще се спусне за теб.

Не очаквай за миг да притихне.

И дори да си мъртъв, тя няма да спре,

а от дъното пак ще те вдигне.

 

Тя е изгрев и залез, (начало и край),

Необятна, красива вселена.

А когато я имаш, я имаш докрай!

Щом я губиш – до смърт е студена.

 

Тя е мека възглавница. Топъл юрган.

В зимна вечер е пилешка супа.

Детска книга на някой забравен таван –

всяка буква във нея си струва.

 

И когато забрави за себе си пак,

в своя бяг и във свойта стихия,

и задъхана… Неподгъвала крак

е красива. И се казва Мария.

 

 

 

 

 

© Ева Корназова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??