Мария
Тя не може да бъде просто малка жена
и когато вали, да се скрие.
Тя е буря, и огън, и лъч светлина!
Капка дъжд. И се казва Мария.
По най-стръмния бряг ще се спусне за теб.
Не очаквай за миг да притихне.
И дори да си мъртъв, тя няма да спре,
а от дъното пак ще те вдигне.
Тя е изгрев и залез, (начало и край),
Необятна, красива вселена.
А когато я имаш, я имаш докрай!
Щом я губиш – до смърт е студена.
Тя е мека възглавница. Топъл юрган.
В зимна вечер е пилешка супа.
Детска книга на някой забравен таван –
всяка буква във нея си струва.
И когато забрави за себе си пак,
в своя бяг и във свойта стихия,
и задъхана… Неподгъвала крак
е красива. И се казва Мария.
© Ева Корназова All rights reserved.
