Мария
Денят те нарече Мария.
Облече очите със плам.
Следите по бялата шия,
остави със думи и длан.
Мария е дива, красива.
Шушукаха зрели мъже,
които се трудят на нѝви.
Живота, туй черно въже,
пълзѝ и улавя копнежи.
Кървѝ в отразения мрак,
където зловещо се плези
мечтата на някой глупак,
решил, че Мария е чудо.
Заблуда със мили очи,
която те води до лудост.
Животът е двоен. Нали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
