4.11.2017 г., 12:48 ч.

Мария 

  Поезия » Гражданска
517 0 4

Денят те нарече Мария.
Облече очите със плам.
Следите по бялата шия,
остави със думи и длан.

Мария е дива, красива.
Шушукаха зрели мъже,
които се трудят на нѝви.
Живота, туй черно въже,

пълзѝ и улавя копнежи.
Кървѝ в отразения мрак,
където зловещо се плези
мечтата на някой глупак,

решил, че Мария е чудо.
Заблуда със мили очи,

която те води до лудост.
Животът е двоен. Нали?

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??