Nov 4, 2017, 12:48 PM

Мария 

  Poetry » Civilian
446 0 4

Денят те нарече Мария.
Облече очите със плам.
Следите по бялата шия,
остави със думи и длан.

Мария е дива, красива.
Шушукаха зрели мъже,
които се трудят на нѝви.
Живота, туй черно въже,

пълзѝ и улавя копнежи.
Кървѝ в отразения мрак,
където зловещо се плези
мечтата на някой глупак,

решил, че Мария е чудо.
Заблуда със мили очи,

която те води до лудост.
Животът е двоен. Нали?

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??