Денят те нарече Мария.
Облече очите със плам.
Следите по бялата шия,
остави със думи и длан.
Мария е дива, красива.
Шушукаха зрели мъже,
които се трудят на нѝви.
Живота, туй черно въже,
пълзѝ и улавя копнежи.
Кървѝ в отразения мрак,
където зловещо се плези
мечтата на някой глупак, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up