Валери_Станков (Валери Станков)
1153 833
16.04.2023 г., 13:00 ч.  

Мария-Магдалена 

  Поезия » Оди и поеми
230 6 3

МАРИЯ-МАГДАЛЕНА

 

Ние бяхме дванайсет, събрани от кол и въже.

Ние бяхме дванайсет жестоко потентни мъже.

И копаехме с яростни кирки помийния ров.

Ние бяхме дванайсет – за бой – и мъже за любов.

Нас ни биха с тояги – сол ни тече и кръв през носа.

Ние бяхме къртачи на смразени от студ небеса.

Ние ринехме смрад – в ада смъкнахме рая с въже.

Ние бяхме дванайсет божествени млади мъже.

 

Бяхме грешни дванайсет – не апостоли – плувнали в пот,

ние бяхме дванайсет оковани мъже – до живот.

Страшна пасмина бяхме – нас ни любеха светли жени.

Гърбовете ни бяха за тях вълноломни стени.

Но Мария сред тях – Магдалена! – бе само една.

Тя единствено мен ме посочи – и после позна.

А когато пропяха проклетите трети петли

и търговецът Йосиф от Кръста Иисуса свали,

 

тя – Мария, пак тя – Магдалена, поклони ми се тя – до земи.

И с косите си светли нозете ми грешни изми.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съдбата на Иисус, след Голгота, както и съдбата на Мария Магдалена, (в момента те са в тайна,) но в бъдно време ще стане известна на света!..Но не сега!. Поздравления Валери!
  • Когато за първи път прочетох това стихотворение, очите ми изхвърчаха, жестоко е, Валюше!
  • След такъв стих се мълчи...
Предложения
: ??:??