Мародерите: Лун

Хари Потър

Мародерите

Първа част: Лун

на Мишо (както и всичко друго Харипотърско, което пиша; просто още преди да ги напиша, ги посвещавам на него.)

Страхувах се да те обичам, 
да си позволя да бъда твой. 
За миг помислих си, че имам всичко, 
но се оказаха илюзии безброй. 

Ти беше всичко, и незаменима, 
ти с най-скъпото ми нещо ме дари. 
Щастието сякаш бе неизмеримо… 
Но твърде кратко бе, уви, уви. 

Ръката ти дори сега държа, 
не могат те да ме накарат да те пусна. 
Толкова много още ти дължа, 
че от любов сърцето щеше да се пръсне… 

Но няма. То е спряло вече. 
С твоето в едно – предрече го смъртта, 
детето ни остави завинаги сираче. 
Заради най-ужасната война. 

Не се страхувах да умра, любима. 
Боях се само да не те загубя. 
Исках да съм твой съпруг, а не безсмъртно име, 
aла борбата страшна ни погуби.