6.03.2010 г., 20:10

Marooned

1.1K 0 2

 

Marooned

 

На този бряг

 завинаги е юли.

Към изгрев крачех,

а от залези се връщам.

Съборих вече пясъчните кули.

Дори не плача -

вятъра прегръщам.

 

Но като птица над вълните все се рея

и търся спомени,

 с които да се върна

към изгрева, защото теб копнея,

сълзи отронени

по този бряг посърнал.

 

Към залези вървя,

във топли шепи

събирам  спомени,

 от изгреви нахлули.

За този бряг

очите ти са слепи -

сълзи, отронени

 завинаги през юли.

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=5OMFiqNA6Ag&feature=related

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...