11.07.2012 г., 23:45

Мартин изобретател

1.1K 1 10


Марти знае, че напролет 

баба семенцà сади
и от бобченцата малки 

едър плод ще се роди.

Тази чародейна баба 

няма пръчка като фея,
а мотика чудновата, 

и вълшебства прави с нея.

И нали обича баба, 

и мотика му приляга,
Марти дупка изкопа, 

предоволен се засмя.

Бабините си галоши 

тайно посади в земята,
после, потен и разрошен, 

да пораснат ги зачака.

Ала пустата му баба 

все се чуди и се мае:
„Марти, моите обуща 

де са, никой ги не знае!


Ще си купя утре нови, 

боса няма как да ходя!”
Марти малко порева 

и за всичко си призна:

„Исках да пораснат здрави, 

като старите кафяви,
не едни, а десет броя, 

бабо, всички да са твои!”



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...