Маса за двама
Не мислех тази вечер за последна...
Но някой бе объркал правилата.
И още щом на масата приседнах,
аз предусетих края на играта.
Прогонван, нежелан, но все по-близо.
Надвиснал февруарски ураган.
А ти блестеше в бялата си риза,
неподозиращ, весел и засмян.
Но после - светлината в миг посърна.
Усмивката ти се разпадна в мрака
А плахият ми опит да я върна
отприщи гняв - внезапен и нечакан.
И сред нападки, ярост и обиди
вечерята на масата изстина...
... А аз копнеех само да се видим
и да изпием две-три чаши вино.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
Доста добре, отново.
