17.01.2010 г., 10:13

Маскарад

990 0 1

Какво е животът - един карнавал...
всички хора са маскирани,
спуснат е лъжливият воал,
вижте само колко сме гримирани.

Свалете ги, свалете маските,
покажете истинските си лица,
усетете истинското щастие,
без да ви е страх- не сте деца !

Въртим се в омагъосан кръг,
от който няма измъкване,
всички сме просто стръв
и сякаш тръпнем в очакване...

Равновесието на "Ин" и "Ян"
се превръща в мит, остава легенда
и най-големият оратор остава ням,
скоро ще се скъса филмовата лента...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...