Маската
В ресторантче край морето
ден почивен няма.
Всяка вечер в кабарето
пее млада дама.
Тя усмихва се учтиво
сред мъгла от дим.
Боже, колко е красива!
А дори не носи грим.
Посетителите кимат
и очакват те в захлас
как момичето любимо
ще запее с нежен глас.
Нижат се вълшебни срички,
бликат ноти, звукове.
И щастливи пак са всички,
всички в свои светове.
*** *** ***
А светът й е разбит,
тъжен, мрачен и студен.
Той за другите е скрит
и така е ден след ден.
... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
Сама е младата дама
сред цигарения дим.
Маската сега я няма,
а дори не носи грим...
© Христина Маджарова Всички права запазени
Ще се радвам да продължиш да твориш все така чудесни стихове!
Дерзай!