18.02.2008 г., 20:32 ч.

Маскен бал 

  Поезия
5.0 / 7
1140 0 13
На маскен бал душата ми присъства.
Маскирани съзнания край мене се въртят.
Под маските ехидната усмивка лъсва,
неискрени очи ме стрелват и следят.
Под плътна маска трябва да се скрия.
Искреността е болест, наказуема дори.
А блясъка по бузите си ще изтрия.
Така със сигурност не ще ме изгори.
От маскения бал желая да си тръгна.
Но няма изход, няма път и няма брод.
Към себе си кога ще мога да се върна?
Защо е невъзможен всеки мъдър ход? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люска Петрова Всички права запазени

Предложения
  • На утрото сълзите ми горчат... И слепи са на вечерта очите. Ръцете ми са тъжни. И мълчат. Ала нощта ...
  • Сняг от ябълков цвят. И отново април е. Пак се вглеждам назад: Господ в мене повил е чист и чакан жи...
  • Заспиваш ли? Аз тази нощ самотна съм във мрака, пак вперила невиждащи очи. Горкото ми сърце химера ч...

Още произведения »