Маскен бал
На маскен бал душата ми присъства.
Маскирани съзнания край мене се въртят.
Под маските ехидната усмивка лъсва,
неискрени очи ме стрелват и следят.
Под плътна маска трябва да се скрия.
Искреността е болест, наказуема дори.
А блясъка по бузите си ще изтрия.
Така със сигурност не ще ме изгори.
От маскения бал желая да си тръгна.
Но няма изход, няма път и няма брод.
Към себе си кога ще мога да се върна?
Защо е невъзможен всеки мъдър ход?
С перо от маската си бавно ще погаля
зловещите лица, надвиснали над мен.
Със милост жестокостта им ще запаля
и ще попия всеки порив озлобен.
На маскен бал душата ми присъства -
объркана, самотна в тъмното се лута.
Ще се опитам някак мрака да разпръсна.
Това не е ли всъщност „кауза пердута"?
© Люска Петрова All rights reserved.
