Маски
Под маските изгуби се фалшивото
на хорското типично изражение,
усмивките стопиха се подтиснати,
че всъщност ги използваха с презрение.
Останаха очите. Да оглеждат.
А гледката съвсем не бе атракция,
осъдени души на изтощение
играеха спектакъл - без овации.
Играеха със себе си безлични,
а времето - то просто отминаваше,
куршумите от думи невротични
убиваха стремежи и желания.
А лесно бе под маските тогава,
когато се прикриваха падения,
последвали от полет в необятното,
но мамещо със блясък прегрешение.
И лесно бе, когато зад завесата,
почиваха от фалша уморените,
но паднеха ли маските, тогава
и дяволът крещеше. За спасение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
