juliet007 (Эоя Михова)
154 1214
27.05.2008 г., 6:06 ч.

Маски 

  Поезия
513 0 3


Под маските изгуби се фалшивото

на хорското типично изражение,

усмивките стопиха се подтиснати,

че всъщност ги използваха с презрение.

Останаха очите. Да оглеждат.

А гледката съвсем не бе атракция,

осъдени души  на изтощение

играеха спектакъл - без овации.

Играеха със себе си безлични,

а времето - то просто отминаваше,

куршумите от думи невротични

убиваха стремежи и желания.

А лесно бе под маските  тогава,

когато се прикриваха падения,

последвали от полет в необятното,

но мамещо със блясък прегрешение.

И лесно бе, когато зад завесата,

почиваха от фалша уморените,

но паднеха ли маските, тогава

и дяволът крещеше. За спасение.

 

 

 

© Эоя Михова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!
    Поздрави!
  • Прекрасен стих!Омагьоса ме!Прегръдка с усмивка за теб!
  • Феноменално .Стихът е изумителен и задъхващ в един любим мой стил .
    Къде се губиш, Палав Хулиган?
    Стрелни ме с авнтюрната магия,
    на скрития във тебе Дон Жуан-
    и маската сложи да те открия!
Предложения
: ??:??