Маски

juliet007 (Эоя Михова)
154 1214

May 27, 2008, 6:06 AM

Poetry

514 0 3

Под маските изгуби се фалшивото

на хорското типично изражение,

усмивките стопиха се подтиснати,

че всъщност ги използваха с презрение.

Останаха очите. Да оглеждат.

А гледката съвсем не бе атракция,

осъдени души на изтощение

играеха спектакъл - без овации.

Играеха със себе си безлични,

а времето - то просто отминаваше,

куршумите от думи невротични

убиваха стремежи и желания.

А лесно бе под маските тогава,

когато се прикриваха падения,

последвали от полет в необятното,

но мамещо със блясък прегрешение.

И лесно бе, когато зад завесата,

почиваха от фалша уморените,

но паднеха ли маските, тогава

и дяволът крещеше. За спасение.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ananke (Радослав Смилков)

2008-05-27T13:29:18+03:00

Браво!
Поздрави!
face04 (Таня Кирилова)

2008-05-27T08:45:00+03:00

Прекрасен стих!Омагьоса ме!Прегръдка с усмивка за теб!
valley888 (Вал Вълков)

2008-05-27T08:34:06+03:00

Феноменално .Стихът е изумителен и задъхващ в един любим мой стил .
Къде се губиш, Палав Хулиган?
Стрелни ме с авнтюрната магия,
на скрития във тебе Дон Жуан-
и маската сложи да те открия!