Аз се возя в големи машини.
Притежавам деня и нощта.
Изтощавам народа с години,
до последната капка сълза.
Наблюдавам отгоре делата.
Оправдавам подвижното зло,
и раздавам пари на познати,
под обсипано с блясък бюро.
Не оставям добро да вирее.
Въдворявам със сила реда,
а в сърцето ми чалгата пее,
че отдавна царим с глупостта.
Аз се возя в големи машини,
и в душите на всички горча.
А пък ти си намирай причини.
Притежавам деня и нощта…
© Димитър Драганов Всички права запазени