7.08.2018 г., 1:21

Маскировка

597 2 4

Аз се возя в големи машини.
Притежавам деня и нощта.
Изтощавам народа с години,
до последната капка сълза.

Наблюдавам отгоре делата.
Оправдавам подвижното зло,
и раздавам пари на познати,
под обсипано с блясък бюро.

Не оставям добро да вирее.
Въдворявам със сила реда,
а в сърцето ми чалгата пее,
че отдавна царим с глупостта.

Аз се возя в големи машини,
и в душите на всички горча.
А пък ти си намирай причини.
Притежавам деня и нощта…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...