24.04.2019 г., 9:45 ч.

Маслосвет 

  Поезия
337 2 4

Пак е челóто ми табула раза*.

А пък грехът ми неписан изтрит е.

Старецът свят пак с елей ме беляза.

Кръстът ми свети под дрехата скрито.

 

Срещу олтара, на вехта тераса

хорът от ангели пее пак химни.

Прошка копнеещ, духът се възнася

бавно към купола в облаци димни.

 

Погледът сведен. Към пода привързан.

А раменете с криле от въздишки.

Аз по средата изгарям и зъзна,

и балансирам в невидими нишки.

 

А Той крепи ме. И нека ме мами

злото с мeчти за несбъдната слава.

Всичко изчезва в щастливата памет.

Аз съм помазана. С дар на забрава.

 

 

23.04.2019

 

 

* tabula rasa /лат/ чиста дъска

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??