Пак е челóто ми табула раза*.
А пък грехът ми неписан изтрит е.
Старецът свят пак с елей ме беляза.
Кръстът ми свети под дрехата скрито.
Срещу олтара, на вехта тераса
хорът от ангели пее пак химни.
Прошка копнеещ, духът се възнася
бавно към купола в облаци димни.
Погледът – сведен. Към пода привързан.
А раменете – с криле от въздишки.
Аз – по средата – изгарям и зъзна,
и балансирам в невидими нишки. ...