30.11.2007 г., 8:29 ч.

Мастика със сълзи 

  Поезия » Любовна
1145 0 9

Мастика със сълзи

 

В полутъмния бар,

на полутъмната маса,

подтиснал е своята мъка човекът,

с чаша мастика в ръка.

 

Седи и умислено гледа

как плуват кристалите бавно.

Какво ли си мисли човекът сега,

обхванал с пръсти той тежката чаша?

 

Отпива и бавно сълзите текат

в чашата, така кристално блестяща.

Всяка капка за него бе грях,

а кристалите - нежна отрова.

 

Плати и си тръгна човекът в нощта,

а тя обгърна го с някаква тайна.

Остана въпросът в нощта да виси -

къде ли бе тръгнал, къде ли ще спи?

© Гри Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??