Мастика със сълзи
В полутъмния бар,
на полутъмната маса,
подтиснал е своята мъка човекът,
с чаша мастика в ръка.
Седи и умислено гледа
как плуват кристалите бавно.
Какво ли си мисли човекът сега,
обхванал с пръсти той тежката чаша?
Отпива и бавно сълзите текат
в чашата, така кристално блестяща.
Всяка капка за него бе грях, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация